21 янв. 2017 г., 18:29  

Одисея

1.2K 7 23

Разпътна младостта сега ми маха.
Повръща ми се от човешките лица.
В човешките съдби докрай изтляха
доспехи бляскави и рицарски сърца.

Безлични, непотребни еднодневки -
за тях не трябва крепост, трябва ров.
Дълбок! - Да ги погълне, но вовеки.
Да няма помен от човек и послеслов.

Земята няма да търпи такава плесен -
егоистична, безпардонно алчна, зла.
Нахални буболечки в късна есен,
пълзящи към сакралните била...

Поглеждам залеза с възвишен блясък.
С достойнство отзвучаващ всеки миг.
Раздава злато до последно. Без остатък.
И си отива най-самотен. Но велик!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно произведение на бунтар! Финалът е изключителен!
  • Благодаря ти за вниманието, Латинка!
    Д имаш несекващо вдъхновеине!
  • Привет,Мисана!Няколко пъти четох произведението ти.Опитвах се да надникна отвъд формата и съдържанието.Така както изследовател върви срещу течението на река,за да търси извора й.Емоцията е минорна,но ти оставаш верен на себе си и на истината!.Предполагам,че натрупани утайки от "изветрялото" общество в ранимата ти и чувствителна душа е причина за тая емоционална, магма.Изразните средства са безпощадното ти оръжие,с което воюваш срещу "НЕДОРАЗУМЕНИЯТА",които погрешно наричаме човеци.Епитети във възходяща градация,видове тропи,безглаголно изречение,хиперболи,алегории-стихотворението е наситено с цялата палитра на художествените похвати на един майстор на перото.Приеми моите сърдечни поздрави за новото ти поетично завоевание!
  • Поглеждам залеза с възвишен блясък.
    С достойнство отзвучаващ всеки миг.
    Раздава злато до последно. Без остатък.
    И си отива най-самотен. Но велик!.....Велик финал! Мисана!!!
  • Красив изказ, дълбок смисъл, неповторим стил. Какво повече да кажа освен поздравления!?

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....