21 янв. 2017 г., 18:29  

Одисея

1.2K 7 23

Разпътна младостта сега ми маха.
Повръща ми се от човешките лица.
В човешките съдби докрай изтляха
доспехи бляскави и рицарски сърца.

Безлични, непотребни еднодневки -
за тях не трябва крепост, трябва ров.
Дълбок! - Да ги погълне, но вовеки.
Да няма помен от човек и послеслов.

Земята няма да търпи такава плесен -
егоистична, безпардонно алчна, зла.
Нахални буболечки в късна есен,
пълзящи към сакралните била...

Поглеждам залеза с възвишен блясък.
С достойнство отзвучаващ всеки миг.
Раздава злато до последно. Без остатък.
И си отива най-самотен. Но велик!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно произведение на бунтар! Финалът е изключителен!
  • Благодаря ти за вниманието, Латинка!
    Д имаш несекващо вдъхновеине!
  • Привет,Мисана!Няколко пъти четох произведението ти.Опитвах се да надникна отвъд формата и съдържанието.Така както изследовател върви срещу течението на река,за да търси извора й.Емоцията е минорна,но ти оставаш верен на себе си и на истината!.Предполагам,че натрупани утайки от "изветрялото" общество в ранимата ти и чувствителна душа е причина за тая емоционална, магма.Изразните средства са безпощадното ти оръжие,с което воюваш срещу "НЕДОРАЗУМЕНИЯТА",които погрешно наричаме човеци.Епитети във възходяща градация,видове тропи,безглаголно изречение,хиперболи,алегории-стихотворението е наситено с цялата палитра на художествените похвати на един майстор на перото.Приеми моите сърдечни поздрави за новото ти поетично завоевание!
  • Поглеждам залеза с възвишен блясък.
    С достойнство отзвучаващ всеки миг.
    Раздава злато до последно. Без остатък.
    И си отива най-самотен. Но велик!.....Велик финал! Мисана!!!
  • Красив изказ, дълбок смисъл, неповторим стил. Какво повече да кажа освен поздравления!?

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...