Одисея'98
Смъртта ще бъде дваж по-сладка,
защото ще пристигне тихо
със светлия мираж
на моята божествена Итака...
Илиас Симопулос
О,не поставяй пак въпроса
за нова среща с мене, странника...
Разделите все още носят
очакван зов в жадувани пристанища.
Днес разговарям с ветровете,
загърбил песни и сирени.
Едноокият циклоп ми свети,
но пътищата ми не са огрени.
В замислените хоризонти
трепти видение на остров...
И колко ли сезони още
ще бродя през пустини морски?
Надеждата пътува в мене
към роден край, жена и стряха...
И мислите в платната стенат
и търсят вечната Итака.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"Надеждата пътува в мене"
Лиричестият ти герой разговаря с ветровете, защото се е почувствал самотен...
Хубаво е стихотворението ти, Стойчо!
Благословена и творческа вечер! -
Благодаря за коментарите, Надежда и Руми!
-
Неописуемо усещане ме обзе докато четох тази твоя одисея, Стойчо, особено сега, когато пътуванията не са много желателни!
"Надеждата пътува в мене
към роден край, жена и стряха...
И мислите в платната стенат
и търсят вечната Итака."
Благодаря ти! -
Хубаво! Много!
-
О,Ксантипа! Сократ заради нея се е нагълтал с вино и бучиниш!
Предпочитам някоя хетера,след пир!😉 -
А вместо Пенелопа - по една Ксантипа гръмовита с тигана зад вратата и порой от 300 оборота речник без спирачки във устата!
-
Благодаря за коментарите!
Момчета, както и да го напишем:кой от нас не е мечтал да се прибере в къщи и да го очаква една Пенелопа-олицетворение на вярност и търпение? -
През много пътища минаваме и на края винаги се стремим да се завърнем в нашата Итака.Може би Пенелопа още ни чака.
Поздравление! -
Между другото, в една фантастична книга - а, сетих се: "Фантастични новели", имаше стих:
Оди копай, Одисей,
Пенелопа да живей... -
Итака... И така...
Одисей... Оди сей...
Поздравявам те. -
Хареса ми.
-
Благодаря ви за коментарите, Приятели!
Приемете творческото пътуване, като неизменна част от Любовта! -
Хубаво е
-
Почувствах духа на старогръцките легенди, Стойчо!
-
"Защо да се завръщаме във скучната Итака
със грижите й дребни и радости мизерни...
Там нашата съпруга благоверна, като паяк,
тъче си любовта около нашия живот.
...
сега поне не трябва да изпуснем този случай -
да станеме играчка на свирепите вълни.
И нека те ни грабнат в пипалата си огромни -
те може да ни хвърлят в дълбините си опасни,
но в своя устрем могат да ни вдигнат нависоко,
в небето, та с челата си звездите да опрем!"
Отлично стихотворение, Стойчо. Поздравявам те!
Своеобразна антитеза на цитираното от мен. -
Сърдечни благодарности. Много е хубаво.
-
Поздрав! Всички сме ту одисеевци, ту Пенелопи, в тоя живот, до своята Итака.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Всеки човек е един пътешественик, дори когато пътува в мислите си...