10 июн. 2020 г., 07:39

Одисея'98

1.2K 7 18

             Смъртта ще бъде дваж по-сладка,

             защото ще пристигне тихо

             със светлия мираж

             на моята божествена Итака...

                     Илиас Симопулос 

            

О,не поставяй пак въпроса 

за нова среща с мене, странника...

Разделите все още носят 

очакван зов в жадувани пристанища.

 

Днес разговарям с ветровете, 

загърбил песни и сирени. 

Едноокият циклоп ми свети, 

но пътищата ми не са огрени. 

 

В замислените хоризонти 

трепти видение на остров...

И колко ли сезони още 

ще бродя през пустини морски?

 

Надеждата пътува в мене 

към роден край, жена и стряха...

И мислите в платната стенат 

​​​​​​​и търсят вечната Итака.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Латинка-Златна!
    Всеки човек е един пътешественик, дори когато пътува в мислите си...
  • "Надеждата пътува в мене"
    Лиричестият ти герой разговаря с ветровете, защото се е почувствал самотен...
    Хубаво е стихотворението ти, Стойчо!
    Благословена и творческа вечер!
  • Благодаря за коментарите, Надежда и Руми!
  • Неописуемо усещане ме обзе докато четох тази твоя одисея, Стойчо, особено сега, когато пътуванията не са много желателни!

    "Надеждата пътува в мене
    към роден край, жена и стряха...
    И мислите в платната стенат
    и търсят вечната Итака."

    Благодаря ти!
  • Хубаво! Много!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....