10 июн. 2020 г., 07:39

Одисея'98

1.2K 7 18

             Смъртта ще бъде дваж по-сладка,

             защото ще пристигне тихо

             със светлия мираж

             на моята божествена Итака...

                     Илиас Симопулос 

            

О,не поставяй пак въпроса 

за нова среща с мене, странника...

Разделите все още носят 

очакван зов в жадувани пристанища.

 

Днес разговарям с ветровете, 

загърбил песни и сирени. 

Едноокият циклоп ми свети, 

но пътищата ми не са огрени. 

 

В замислените хоризонти 

трепти видение на остров...

И колко ли сезони още 

ще бродя през пустини морски?

 

Надеждата пътува в мене 

към роден край, жена и стряха...

И мислите в платната стенат 

​​​​​​​и търсят вечната Итака.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Латинка-Златна!
    Всеки човек е един пътешественик, дори когато пътува в мислите си...
  • "Надеждата пътува в мене"
    Лиричестият ти герой разговаря с ветровете, защото се е почувствал самотен...
    Хубаво е стихотворението ти, Стойчо!
    Благословена и творческа вечер!
  • Благодаря за коментарите, Надежда и Руми!
  • Неописуемо усещане ме обзе докато четох тази твоя одисея, Стойчо, особено сега, когато пътуванията не са много желателни!

    "Надеждата пътува в мене
    към роден край, жена и стряха...
    И мислите в платната стенат
    и търсят вечната Итака."

    Благодаря ти!
  • Хубаво! Много!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...