Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
Jun 10, 2020, 7:39 AM

Одисея'98

  Poetry » Love
1.2K 7 18

             Смъртта ще бъде дваж по-сладка,

             защото ще пристигне тихо

             със светлия мираж

             на моята божествена Итака...

                     Илиас Симопулос 

            

О,не поставяй пак въпроса 

за нова среща с мене, странника...

Разделите все още носят 

очакван зов в жадувани пристанища.

 

Днес разговарям с ветровете, 

загърбил песни и сирени. 

Едноокият циклоп ми свети, 

но пътищата ми не са огрени. 

 

В замислените хоризонти 

трепти видение на остров...

И колко ли сезони още 

ще бродя през пустини морски?

 

Надеждата пътува в мене 

към роден край, жена и стряха...

И мислите в платната стенат 

​​​​​​​и търсят вечната Итака.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря, Латинка-Златна!
    Всеки човек е един пътешественик, дори когато пътува в мислите си...
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    "Надеждата пътува в мене"
    Лиричестият ти герой разговаря с ветровете, защото се е почувствал самотен...
    Хубаво е стихотворението ти, Стойчо!
    Благословена и творческа вечер!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментарите, Надежда и Руми!
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Неописуемо усещане ме обзе докато четох тази твоя одисея, Стойчо, особено сега, когато пътуванията не са много желателни!

    "Надеждата пътува в мене
    към роден край, жена и стряха...
    И мислите в платната стенат
    и търсят вечната Итака."

    Благодаря ти!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Хубаво! Много!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0