2 nov 2024, 7:30

Одрин

674 1 0

 

Там гларусите крият се зад немите комини,

а аз изгубих се във този древен град...

Потъвах и изплувах в погледите на туркини

и сякаш бях намерил друг неземен свят.

 

Тук две реки се сливат, както сливат се две съдби.

И сякаш посребрени от тъга текат.

Тук бели минарета до лунната дъга достигат

и всъщност бях попаднал в приказния град.

 

Ти, Одрин, си градът на векове отминали,

но ти си и сега тъй откровено нужен!

Градът си столица на статуи застинали,

ти слънце си, старинен град с душа!

 

                                юли 2024 г.

                                гр. Одрин

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...