Там гларусите крият се зад немите комини,

а аз изгубих се във този древен град...

Потъвах и изплувах в погледите на туркини

и сякаш бях намерил друг неземен свят.

Тук две реки се сливат, както сливат се две съдби.

И сякаш посребрени от тъга текат.

Тук бели минарета до лунната дъга достигат

и всъщност бях попаднал в приказния град.

Ти, Одрин, си градът на векове отминали,

но ти си и сега тъй откровено нужен!

Градът си столица на статуи застинали,

ти слънце си, старинен град с душа!

                                юли 2024 г.

                                гр. Одрин