-Огледалце от стената, 

кажи, какъв цвят ми е душата? 

Може би я виждаш бяла

или пък е черна цяла?

-Ей, как искам да ти отговоря

еднозначно на въпроса, не споря

и не си измислям цветове, 

а отразявам цвета на твоето сърце!

Понякога си с душа черна, 

но рядкост е, докато я мерна 

и душата ти променя своя цвят, 

според емоциите в пъстрия ти свят. 

Редуват се в живота и черно и бяло, 

а аз ги отразявам, нали съм огледало

и виждам душата ти каквато

я показваш на лицето си, злато. 

Така ми отговори мойто огледало. 

Изглежда е право, като цяло. 

Нали каквото носим в своята душа

се показва на лицето ни сега! 

-Благодаря ти, мое огледало! 

Добре си ме опознало!

Имам душа пъстра и богата, 

затова ми казваш, че съм злата. 

Нося щастието в сърцето 

и ти го виждаш на лицето. 

Когато мъка в него имам

тогава черния цвят взимам... 

Но сега пред теб си обещавам

и задължително ще изпълнявам,

в тебе моето отражение

да е винаги с вдъхновение

и да виждат моите очи

не бръчки и бели коси,

а цветни, надежди 

и смели мечти. 

Защото докато сме на белия свят

носим в сърце си живота богат

и в теб, огледалце, виждаме 

каквото от себе си показваме!

-Огледалце от стената, 

какъв цвят ми е душата? 

-Пъстра е твоята душа! 

-Сърдечно ти благодаря!