28 oct 2007, 9:23

Огледален образ

759 0 1

  Поглеждам в огледалото

 и погледът ти ме пронизва.

Душата ми застива,

 огледалното „ти" ме плаши, 

но изцяло ме плени

къде си, мракът те закри.

Поглеждам в огледалото

и там очите ти искрят.

Бунтувам се, но предаде се тялото,

сърцето и умът ми - те крещят.

 Искам те до мен, но студено е,

поглеждам в огледалото - ти ли си това?

 Искам те до мен, но уморено е сърцето

 и без дъх сега в нощта лети,

 ти ли си, кажи?

Поглеждам в огледалото, не, почакай, спри!

Тъмнината всичко замъгли

 и разтърквам пак очите си грешни,

 и търся лика тъй топъл,

който плени ме и ти погледна ме

и заслепи ме, но огледалото мълчи.

Изведнъж отварям аз очи,

 мракът теб те скри, а слънцето мечтите ми разби,

сън било е, сън е огледалото и погледът ти страстен,

сън - мракът и мъглата, грехота.

 Тихо - ред е на тъгата,

сънят отстъпва място пак на самотата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • сънят отстъпва място пак на самотата

    Много хубаво стихотворение,поздравления!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...