28 окт. 2007 г., 09:23

Огледален образ

763 0 1

  Поглеждам в огледалото

 и погледът ти ме пронизва.

Душата ми застива,

 огледалното „ти" ме плаши, 

но изцяло ме плени

къде си, мракът те закри.

Поглеждам в огледалото

и там очите ти искрят.

Бунтувам се, но предаде се тялото,

сърцето и умът ми - те крещят.

 Искам те до мен, но студено е,

поглеждам в огледалото - ти ли си това?

 Искам те до мен, но уморено е сърцето

 и без дъх сега в нощта лети,

 ти ли си, кажи?

Поглеждам в огледалото, не, почакай, спри!

Тъмнината всичко замъгли

 и разтърквам пак очите си грешни,

 и търся лика тъй топъл,

който плени ме и ти погледна ме

и заслепи ме, но огледалото мълчи.

Изведнъж отварям аз очи,

 мракът теб те скри, а слънцето мечтите ми разби,

сън било е, сън е огледалото и погледът ти страстен,

сън - мракът и мъглата, грехота.

 Тихо - ред е на тъгата,

сънят отстъпва място пак на самотата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • сънят отстъпва място пак на самотата

    Много хубаво стихотворение,поздравления!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...