28.10.2007 г., 9:23

Огледален образ

761 0 1

  Поглеждам в огледалото

 и погледът ти ме пронизва.

Душата ми застива,

 огледалното „ти" ме плаши, 

но изцяло ме плени

къде си, мракът те закри.

Поглеждам в огледалото

и там очите ти искрят.

Бунтувам се, но предаде се тялото,

сърцето и умът ми - те крещят.

 Искам те до мен, но студено е,

поглеждам в огледалото - ти ли си това?

 Искам те до мен, но уморено е сърцето

 и без дъх сега в нощта лети,

 ти ли си, кажи?

Поглеждам в огледалото, не, почакай, спри!

Тъмнината всичко замъгли

 и разтърквам пак очите си грешни,

 и търся лика тъй топъл,

който плени ме и ти погледна ме

и заслепи ме, но огледалото мълчи.

Изведнъж отварям аз очи,

 мракът теб те скри, а слънцето мечтите ми разби,

сън било е, сън е огледалото и погледът ти страстен,

сън - мракът и мъглата, грехота.

 Тихо - ред е на тъгата,

сънят отстъпва място пак на самотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • сънят отстъпва място пак на самотата

    Много хубаво стихотворение,поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...