30 sept 2010, 9:37

Огледален образ

  Poesía » Otra
1.4K 0 2

Това е с мен през целия ми съзнателен живот.

Надявам се, че някой ден ще мога да обясня...

Погледни ме и кажи:

Не виждаш ли нещо странно в поведението ми?!

Попитай и разбери:

Бягам от самата себе си!

Аз съм неизкупен грях.

Аз съм пълно разрушение, провал!

Ще ти покажа...

Толкова несигурна, жадна.

Аз мразя себе си!

Появих се случайно, така и ще умра.

Като последната надежда на мизерния човечец, борещ се за преживяване на деня.

Гладен живот - гладна душа...

Пропадайки все повече, не се страхувам, защото няма какво да губя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Скачкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Недей така!Нищо не ни е обещано в този живот, но ако не се борим да сме живи, няма да разберем какво губим, когато не сме!Обичай се!
  • "Появих се случайно,"
    Нищо не е случайно!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...