Огледален образ

30 sept 2010, 9:37

Poesía » Otra

1081 0 2

Това е с мен през целия ми съзнателен живот.

Надявам се, че някой ден ще мога да обясня...

Погледни ме и кажи:

Не виждаш ли нещо странно в поведението ми?!

Попитай и разбери:

Бягам от самата себе си!

Аз съм неизкупен грях.

Аз съм пълно разрушение, провал!

Ще ти покажа...

Толкова несигурна, жадна.

Аз мразя себе си!

Появих се случайно, така и ще умра.

Като последната надежда на мизерния човечец, борещ се за преживяване на деня.

Гладен живот - гладна душа...

Пропадайки все повече, не се страхувам, защото няма какво да губя!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Tochica1 (Оксана Молер)

2010-10-04T15:58:24+03:00

Недей така!Нищо не ни е обещано в този живот, но ако не се борим да сме живи, няма да разберем какво губим, когато не сме!Обичай се!
Rondissima (Соня Емануилова)

2010-09-30T20:43:43+03:00

"Появих се случайно,"
Нищо не е случайно!