30 mar 2011, 0:52

Огледален свят

  Poesía » Otra
1.5K 0 10

Едно прашно огледало
между четири стени.
Една мъничка, квадратна стая,
а в нея затворени безброй мечти.
В огледалото наднича
онзи образ непознат,
който цветове обича
и на чувства е богат.
Образ тъй печален, тъй красив,
който за очи копнее,
някой да погледне в света му сив,
да види, че и той живее.
Макар прикован в стъкления ад,
макар забравен между четири стени,
той  не спираше да мечтае за външния свят,
не спираше да сънува небе, обсипано със звезди.
Отражение тъй самотно, тъй добро,
то на никого не каза лоша дума,
на никого не стори зло,
но затова плати висока сума.
Защо съдбата бе тъй зла,
защо осъдила го бе тъй строго?
Дали  искаше да предпази една душа
от  жестокото човешко пого?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кати Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...