30 mar 2011, 0:52

Огледален свят

  Poesía » Otra
1.5K 0 10

Едно прашно огледало
между четири стени.
Една мъничка, квадратна стая,
а в нея затворени безброй мечти.
В огледалото наднича
онзи образ непознат,
който цветове обича
и на чувства е богат.
Образ тъй печален, тъй красив,
който за очи копнее,
някой да погледне в света му сив,
да види, че и той живее.
Макар прикован в стъкления ад,
макар забравен между четири стени,
той  не спираше да мечтае за външния свят,
не спираше да сънува небе, обсипано със звезди.
Отражение тъй самотно, тъй добро,
то на никого не каза лоша дума,
на никого не стори зло,
но затова плати висока сума.
Защо съдбата бе тъй зла,
защо осъдила го бе тъй строго?
Дали  искаше да предпази една душа
от  жестокото човешко пого?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кати Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...