Огледален свят
Едно прашно огледало
между четири стени.
Една мъничка, квадратна стая,
а в нея затворени безброй мечти.
В огледалото наднича
онзи образ непознат,
който цветове обича
и на чувства е богат.
Образ тъй печален, тъй красив,
който за очи копнее,
някой да погледне в света му сив,
да види, че и той живее.
Макар прикован в стъкления ад,
макар забравен между четири стени,
той не спираше да мечтае за външния свят,
не спираше да сънува небе, обсипано със звезди.
Отражение тъй самотно, тъй добро,
то на никого не каза лоша дума,
на никого не стори зло,
но затова плати висока сума.
Защо съдбата бе тъй зла,
защо осъдила го бе тъй строго?
Дали искаше да предпази една душа
от жестокото човешко пого?
© Кати Петкова All rights reserved.
