27 feb 2015, 16:50

Огледално

Poesía » Otra

815 0 5

Разтварям недъгавата страна
на душата си в глупава чаша със вино...
Червено. Като кръвта
на нанесените от мен рани,
бездиханни безкрайни...
На спомените за онези човешки
сълзи, които във мрака заспиват,
самотни и сухи...

автор: Моника Стойчева
дата: 11. 02. 2015 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vyatur13 (Елена)

Тези сълзи ! Харесах !

2015-03-26T15:18:58+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря ти, Стефан!

2015-03-21T12:35:53+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря,ти Мисана. Радвам се,че беше тук. Благодаря и на теб, Василка!

2015-03-02T22:29:26+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Тези сълзи всичко казват! Харесах!

2015-02-28T15:48:56+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"сълзи, които във мрака заспиват,
самотни и сухи..."

Това са най-истинските сълзи, Моника. И двамата с теб го знаем. Както и най-истинската страна на душата е недъгавата. Недъгава от понесените рани. Затова не ни остава понякога избор, освен да разтворим болката в

"глупава чаша с вино".

С малко редове, но много казваш!

2015-02-27T18:10:24+02:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0