27 feb 2015, 16:50

Огледално 

  Poesía » Otra
415 0 5

 

Разтварям недъгавата страна
на душата си  в глупава чаша със вино...
Червено. Като кръвта
на нанесените  от мен рани,
бездиханни безкрайни...
На спомените за онези човешки
сълзи, които във мрака заспиват,
самотни и сухи...

автор: Моника Стойчева
дата: 11. 02. 2015 г.


© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тези сълзи ! Харесах !
  • Благодаря ти, Стефан!
  • Благодаря,ти Мисана. Радвам се,че беше тук. Благодаря и на теб, Василка!
  • Тези сълзи всичко казват! Харесах!
  • "сълзи, които във мрака заспиват,
    самотни и сухи..."

    Това са най-истинските сълзи, Моника. И двамата с теб го знаем. Както и най-истинската страна на душата е недъгавата. Недъгава от понесените рани. Затова не ни остава понякога избор, освен да разтворим болката в

    "глупава чаша с вино".

    С малко редове, но много казваш!
Propuestas
: ??:??