Feb 27, 2015, 4:50 PM

Огледално

  Poetry » Other
799 0 5

 

Разтварям недъгавата страна
на душата си  в глупава чаша със вино...
Червено. Като кръвта
на нанесените  от мен рани,
бездиханни безкрайни...
На спомените за онези човешки
сълзи, които във мрака заспиват,
самотни и сухи...

автор: Моника Стойчева
дата: 11. 02. 2015 г.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тези сълзи ! Харесах !
  • Благодаря ти, Стефан!
  • Благодаря,ти Мисана. Радвам се,че беше тук. Благодаря и на теб, Василка!
  • Тези сълзи всичко казват! Харесах!
  • "сълзи, които във мрака заспиват,
    самотни и сухи..."

    Това са най-истинските сълзи, Моника. И двамата с теб го знаем. Както и най-истинската страна на душата е недъгавата. Недъгава от понесените рани. Затова не ни остава понякога избор, освен да разтворим болката в

    "глупава чаша с вино".

    С малко редове, но много казваш!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...