27.02.2015 г., 16:50

Огледално

Поезия » Друга

798 0 5

Разтварям недъгавата страна
на душата си в глупава чаша със вино...
Червено. Като кръвта
на нанесените от мен рани,
бездиханни безкрайни...
На спомените за онези човешки
сълзи, които във мрака заспиват,
самотни и сухи...

автор: Моника Стойчева
дата: 11. 02. 2015 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vyatur13 (Елена)

Тези сълзи ! Харесах !

2015-03-26T15:18:58+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря ти, Стефан!

2015-03-21T12:35:53+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря,ти Мисана. Радвам се,че беше тук. Благодаря и на теб, Василка!

2015-03-02T22:29:26+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Тези сълзи всичко казват! Харесах!

2015-02-28T15:48:56+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"сълзи, които във мрака заспиват,
самотни и сухи..."

Това са най-истинските сълзи, Моника. И двамата с теб го знаем. Както и най-истинската страна на душата е недъгавата. Недъгава от понесените рани. Затова не ни остава понякога избор, освен да разтворим болката в

"глупава чаша с вино".

С малко редове, но много казваш!

2015-02-27T18:10:24+02:00