27 ene 2005, 15:29

Огледало

  Poesía
1.3K 0 7

Огледало

Вероятно...
Всъщност не знам...
Но е възможно...
Нали разбираш?
Искам да кажа...
Да, не мога да се изказвам,
но може би бях...или...
Не съм сигурен.
Малко съм,
така да се каже...
Объркан съм,
няма да крия!
Но още с главата ми всичко...
наред ли е всичко?
Не знам...
Та, за какво говорехме?
Да, да ,малко съм разстроен,
но ще ми мине...
Всъщност...защо?
Защо ме гледате?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Добра работа!
  • чета го отново и отново и вече се пристрастих.Наистина много ме развълнува. Пиша ти 7.
  • Страхотно! Какво повече да кажа? Нямам думи!
  • Огледало?Невероятен си!
  • Много ми хареса! Поздравления! Напомни ми за един мой стих "Автопортрет", но това е по-интересно и по-хубаво. Ти винаги си оригинален. 6 с усмивка

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...