27.01.2005 г., 15:29

Огледало

1.3K 0 7

Огледало

Вероятно...
Всъщност не знам...
Но е възможно...
Нали разбираш?
Искам да кажа...
Да, не мога да се изказвам,
но може би бях...или...
Не съм сигурен.
Малко съм,
така да се каже...
Объркан съм,
няма да крия!
Но още с главата ми всичко...
наред ли е всичко?
Не знам...
Та, за какво говорехме?
Да, да ,малко съм разстроен,
но ще ми мине...
Всъщност...защо?
Защо ме гледате?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Добра работа!
  • чета го отново и отново и вече се пристрастих.Наистина много ме развълнува. Пиша ти 7.
  • Страхотно! Какво повече да кажа? Нямам думи!
  • Огледало?Невероятен си!
  • Много ми хареса! Поздравления! Напомни ми за един мой стих "Автопортрет", но това е по-интересно и по-хубаво. Ти винаги си оригинален. 6 с усмивка

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...