20 mar 2025, 8:58

Огледало

  Poesía
321 0 0

От другата страна е винаги различно,

там забравяш всичко прозаично.

Търсиш новото в земята чужда,

вълнението тя с лекота събужда.

 

Можеш да събираш с пълни шепи,

дори парчетата наглед нелепи.

С тях кула от мечти да си направиш,

откъде идваш лесно да забравиш.

 

Но другата страна е също и опасна,

виждаш ли я единствено прекрасна.

Защото тя е твоето вечно огледало,

обратно послание към теб предало.

 

Тези, които не спираме да търсим нещо,

не го делим на приказно и на зловещо,

Виждаме страните като част от цяло

и не вярваме в образа на всяко огледало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....