Mar 20, 2025, 8:58 AM

Огледало

  Poetry
319 0 0

От другата страна е винаги различно,

там забравяш всичко прозаично.

Търсиш новото в земята чужда,

вълнението тя с лекота събужда.

 

Можеш да събираш с пълни шепи,

дори парчетата наглед нелепи.

С тях кула от мечти да си направиш,

откъде идваш лесно да забравиш.

 

Но другата страна е също и опасна,

виждаш ли я единствено прекрасна.

Защото тя е твоето вечно огледало,

обратно послание към теб предало.

 

Тези, които не спираме да търсим нещо,

не го делим на приказно и на зловещо,

Виждаме страните като част от цяло

и не вярваме в образа на всяко огледало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...