20.03.2025 г., 8:58

Огледало

320 0 0

От другата страна е винаги различно,

там забравяш всичко прозаично.

Търсиш новото в земята чужда,

вълнението тя с лекота събужда.

 

Можеш да събираш с пълни шепи,

дори парчетата наглед нелепи.

С тях кула от мечти да си направиш,

откъде идваш лесно да забравиш.

 

Но другата страна е също и опасна,

виждаш ли я единствено прекрасна.

Защото тя е твоето вечно огледало,

обратно послание към теб предало.

 

Тези, които не спираме да търсим нещо,

не го делим на приказно и на зловещо,

Виждаме страните като част от цяло

и не вярваме в образа на всяко огледало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...