От другата страна е винаги различно,
там забравяш всичко прозаично.
Търсиш новото в земята чужда,
вълнението тя с лекота събужда.
Можеш да събираш с пълни шепи,
дори парчетата наглед нелепи.
С тях кула от мечти да си направиш,
откъде идваш лесно да забравиш.
Но другата страна е също и опасна,
виждаш ли я единствено прекрасна.
Защото тя е твоето вечно огледало,
обратно послание към теб предало. ...