ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
13 jul 2008, 11:41

Огледало 

  Poesía » Otra
589 0 15

Във очите, в походката, в тихата същност,
даже в нотките звучни на мекия алт.
Във безумно познатата весела външност,
във зениците, скрили парченца кобалт.
Във косите от лъскава, руса коприна,
в твоя образ отсрещен, безшумен и бял
се преливам. И виждам, че някъде в него
отразявам се малък, разплакан и цял.

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??