ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
Jul 13, 2008, 11:41 AM

Огледало 

  Poetry » Other
681 0 15
Във очите, в походката, в тихата същност,
даже в нотките звучни на мекия алт.
Във безумно познатата весела външност,
във зениците, скрили парченца кобалт.
Във косите от лъскава, руса коприна,
в твоя образ отсрещен, безшумен и бял
се преливам. И виждам, че някъде в него
отразявам се малък, разплакан и цял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Random works
: ??:??