10 mar 2009, 23:23

Огледало 

  Poesía » Otra
784 0 0

Опиянени от гласа на лъжата

взираме се в човешкото

празно пространство

с поглед странен

в огледалото отсреща.

Приковаваме очи уморени,

устните думи

болни изричат,

то всичко попива,

но не отвръща,

а тайно мълчи.

Обречено да крие

мъката в душата

с образа на лъжата,

в него живеят много съдби,

плачат изгубени мечти,

драми трагични.

© Мима Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??