Огледало

mimoza2276 (Мима)
21 18

10.03.2009 г., 23:23 ч.

Поезия » Друга

795 0 0

Опиянени от гласа на лъжата

взираме се в човешкото

празно пространство

с поглед странен

в огледалото отсреща.

Приковаваме очи уморени,

устните думи

болни изричат,

то всичко попива,

но не отвръща,

а тайно мълчи.

Обречено да крие

мъката в душата

с образа на лъжата,

в него живеят много съдби,

плачат изгубени мечти,

драми трагични.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.