Аз взирам се в повърхността тъй гладка.
Прекрасна е! Изящна е! Досущ като кристал!
Какво се крие в нея, остава си загадка
от стария недосънуван карнавал.
Дали усмивката ми истинска е? А очите?
Проекция са, зная, на душата те.
Какво се крие в мене - по-добре не питай,
защото няма да ти кажа! Няма! Не!
Спомни си лъскавия маскарад -
по-бляскави и от звездите бяхме.
И някъде, в един милионен град,
като метеоритен дъжд се разпиляхме. ...