Optimistichno (Христина Маджарова)
22 522
Jun 13, 2010, 9:53 PM

Огледало 

  Poetry » Phylosophy
1678 0 12

Аз взирам се в повърхността тъй гладка.
Прекрасна е! Изящна е! Досущ като кристал!
Какво се крие в нея, остава си загадка
от стария недосънуван карнавал.

Дали усмивката ми истинска е? А очите?
Проекция са, зная, на душата те.
Какво се крие в мене - по-добре не питай,
защото няма да ти кажа! Няма! Не!

Спомни си лъскавия маскарад -
по-бляскави и от звездите бяхме.
И някъде, в един милионен град,
като метеоритен дъжд се разпиляхме.

Парченце по парченце... Стъкълца...
Май счупих лъскавото огледало.
Поглеждам със тъга повърхността,
която няма как да бъде цяла.

И няма как да бъдем същите!
Ще сме съвсем обикновени -
не изключителни, не лъскави,
а хора - със тревоги и проблеми!


© Христина Маджарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??