12 nov 2009, 21:11

Огледало 

  Poesía » De amor
981 0 2

Бляскав звезден прах
и океан в очи

потънал кораб
в непрогледни дълбини

намерен град
след хиляди луни

приказка със весел край
потънала в сълзи

открехната врата
и облак от лъжи

запомнен детски плач
забравени мечти

полъхът на морски бриз
отнел ни близките души

лице изстинало в прозорец
недокоснато от утринни лъчи

борба за новото начало
обречено отново да ни наскърби

топъл сън завит със снежно одеало
или кървав меч неспособен да те нарани

романтика лишена от начало
или така говорят само твоите очи

гледащи през цветно огледало
виждащи шедьовър който само ти откри...

© Любослав Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??