12 нояб. 2009 г., 21:11

Огледало

1.3K 0 2

Бляскав звезден прах
и океан в очи

потънал кораб
в непрогледни дълбини

намерен град
след хиляди луни

приказка със весел край
потънала в сълзи

открехната врата
и облак от лъжи

запомнен детски плач
забравени мечти

полъхът на морски бриз
отнел ни близките души

лице изстинало в прозорец
недокоснато от утринни лъчи

борба за новото начало
обречено отново да ни наскърби

топъл сън завит със снежно одеало
или кървав меч неспособен да те нарани

романтика лишена от начало
или така говорят само твоите очи

гледащи през цветно огледало
виждащи шедьовър който само ти откри...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...