Nov 12, 2009, 9:11 PM

Огледало 

  Poetry » Love
867 0 2

Бляскав звезден прах
и океан в очи

потънал кораб
в непрогледни дълбини

намерен град
след хиляди луни

приказка със весел край
потънала в сълзи

открехната врата
и облак от лъжи

запомнен детски плач
забравени мечти

полъхът на морски бриз
отнел ни близките души

лице изстинало в прозорец
недокоснато от утринни лъчи

борба за новото начало
обречено отново да ни наскърби

топъл сън завит със снежно одеало
или кървав меч неспособен да те нарани

романтика лишена от начало
или така говорят само твоите очи

гледащи през цветно огледало
виждащи шедьовър който само ти откри...

© Любослав All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??