Огледалото на греха
Огледах се... И себе си познах...
Наоколо, сред хорската Омраза.
На Алчността от млякото бозах!
Но ме разяде като метастаза...
Във Леността снагата си превих
и сетните си чувства изживявах,
от Гордостта главата ме боли,
понеже никога не я прекланях...
Завистта със мен се подигра,
събраното погубих толкоз лесно!
Сетивата си отдадох на Сластта,
с Лакомията се чувствах тъй чудесно...
Предадох се... Затиснат от греха...
За нов живот възкръсна преболялото...
Разбитата мечта във мен се взря!...
През погледа ми... Вперен в огледалото...
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados
понеже никога не я прекланях...
И аз като теб, приятелю, но често боли от това...Великолепен стих-самоанализа! Искрени поздрави!!!