Огледалото на греха

Poesía » Filosófica

2.1K 0 26

Огледалото на греха

Огледах се... И себе си познах...

Наоколо, сред хорската Омраза.

На Алчността от млякото бозах!

Но ме разяде като метастаза...

Във Леността снагата си превих

и сетните си чувства изживявах,

от Гордостта главата ме боли,

понеже никога не я прекланях...

Завистта със мен се подигра,

събраното погубих толкоз лесно!

Сетивата си отдадох на Сластта,

с Лакомията се чувствах тъй чудесно...

Предадох се... Затиснат от греха...

За нов живот възкръсна преболялото...

Разбитата мечта във мен се взря!...

През погледа ми... Вперен в огледалото...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Индиана (Криси)

...от Гордостта главата ме боли,

понеже никога не я прекланях...

И аз като теб, приятелю, но често боли от това...Великолепен стих-самоанализа! Искрени поздрави!!!

2008-05-23T20:58:55+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Загърнат с черно наметало
престъпвайки аз своя праг
там - отсреща... в огледалото
познах опасния си враг......

Евала Вълчо!

2008-05-20T21:16:49+03:00
дкф99 (Диди Ф)

Сигурен ли си, че позна себе си, защото аз, също, се познах.
Много красиво и истинско стихотворение.

2008-05-20T19:59:45+03:00
Jolly_Roger (Рефицул)

огледай себе си в мен...поздрави

2008-05-20T18:00:06+03:00
AvrorA (Ани)

Поклон за силния стих!Поздрав!!

2008-05-20T09:12:15+03:00