Огледалото на греха

18.05.2008 г., 20:02 ч.

Поезия » Философска

4.6 (21)

1921 0 26

Огледалото на греха
Огледах се... И себе си познах...
Наоколо, сред хорската Омраза.
На Алчността от млякото бозах!
Но ме разяде като метастаза...
Във Леността снагата си превих
и сетните си чувства изживявах,
от Гордостта главата ме боли,
понеже никога не я прекланях...
Завистта със мен се подигра,
събраното погубих толкоз лесно!
Сетивата си отдадох на Сластта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Белият час
Вълнолом

Живея сякаш съм на вълнолом и водя дълга битка със вълните. Застанах между тях и своят дом. Аз вече ...
Аз ще знам, че те има...

Нямам време за дълги любови. Кратки няма. Дано ти е ясно. Знам. Обичаш ме. Е, нищо ново... Мирогледъ...
Когато си мълчим

Сънувам те... Но винаги далече, във гънките на севера студен... Душата ми сама се скита вечер, облеч...

Още произведения »