Оглушителна самота
Светната лампа в стая, четири оглушително честни стени.
Хиляда нощи между четири стени, слушам -
разказват ми се вече преживени приказки.
Лампата свети, уж съм сама, а не е така!
Четири стени, между тях на колене падам аз!
Разграбват всичко, само страха остана.
Стоя сама, ден и нощ пред страха.
Четири стени ми шептят, че пак останах сама
и приказките разказват - отминали спомени.
Няма къде да избягам.
В земята да пропадна, адът ще се отприщи.
Бичът ми ще са две очи, които в спомените си не забравям.
Четири оглушително честни стени не спират своя шепот.
Страхът оковава моята душа.
Последна нощ, стаята потъна в самота!
Няма шепот, няма тъга.
Лампата угасна сама - страхът надделя.
Бичът в тишината изплющя, а блясъкът му времето спря!
23.01.2019г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цветомира Тошева Todos los derechos reservados
