14 feb 2019, 8:54  

Оглушителна самота 

  Poesía » De amor, Verso libre, Otra
1257 4 4

Светната лампа в стая, четири оглушително честни стени.

Хиляда нощи между четири стени, слушам - 
разказват ми се вече преживени приказки.
Лампата свети, уж съм сама, а не е така!
Четири стени, между тях на колене падам аз!
Разграбват всичко, само страха остана.
Стоя сама, ден и нощ пред страха.
Четири стени ми шептят, че пак останах сама 
и приказките разказват - отминали спомени.
Няма къде да избягам.
В земята да пропадна, адът ще се отприщи.
Бичът ми ще са две очи, които в спомените си не забравям.
Четири оглушително честни стени не спират своя шепот.
Страхът оковава моята душа.
Последна нощ, стаята потъна в самота!
Няма шепот, няма тъга. 
Лампата угасна сама - страхът надделя. 
Бичът в тишината изплющя, а блясъкът му времето спря!

23.01.2019г.

 

© Цветомира Тошева Todos los derechos reservados

23.01.2019г.

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??