Светната лампа в стая, четири оглушително честни стени.
Хиляда нощи между четири стени, слушам -
разказват ми се вече преживени приказки.
Лампата свети, уж съм сама, а не е така!
Четири стени, между тях на колене падам аз!
Разграбват всичко, само страха остана.
Стоя сама, ден и нощ пред страха.
Четири стени ми шептят, че пак останах сама
и приказките разказват - отминали спомени.
Няма къде да избягам.
В земята да пропадна, адът ще се отприщи.
Бичът ми ще са две очи, които в спомените си не забравям. ...