****
Ще си тръгна, когато заспиш.
В мен се срутиха пясъчни кули.
И усетих вонята на тиня, на кръв.
И полепна калта на реките ни луди.
Ще си тръгна. Не дочаках зора.
Мразя миряни след тъжни поклади.
Не обичам без обич да давам ръка.
И стискам стъклата до рани.
Ще си тръгна. Не извъртай така.
Огнен кръст и душата ми брани.
Някой Юда отново се цели в Христа.
Колко, Господи, колко с телата нахрани!?
07.12.10г
© Василена Костова Todos los derechos reservados