8 дек. 2010 г., 16:03

Огнен кръст 

  Поэзия
757 0 0

 

****

 

Ще си тръгна, когато заспиш.

В мен се срутиха пясъчни кули.

И усетих вонята на тиня, на кръв.

И полепна калта на реките ни луди.

 

Ще си тръгна. Не дочаках зора.

Мразя миряни след тъжни поклади.

Не обичам без обич да давам ръка.

И стискам стъклата до рани.

 

Ще си тръгна. Не извъртай така.

Огнен кръст и душата ми брани.

Някой Юда отново се цели в Христа.

Колко, Господи, колко с телата нахрани!?

 

07.12.10г

 

© Василена Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??