Огнен кръст

Poetry

1.1K 0 0

****

Ще си тръгна, когато заспиш.

В мен се срутиха пясъчни кули.

И усетих вонята на тиня, на кръв.

И полепна калта на реките ни луди.

Ще си тръгна. Не дочаках зора.

Мразя миряни след тъжни поклади.

Не обичам без обич да давам ръка.

И стискам стъклата до рани.

Ще си тръгна. Не извъртай така.

Огнен кръст и душата ми брани.

Някой Юда отново се цели в Христа.

Колко, Господи, колко с телата нахрани!?

07.12.10г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0