8 sept 2011, 21:27

Огнена жарава

  Poesía » Otra
1K 0 2

Надеждата ми винаги ще е последната

трошица, паднала във огъня съдбовен

и ако мислиш, че за тебе съм  поредната -

не бързай да се смяташ за доволен...

 

Във Вярата си вече съм облечена,

не се опитвай да разкъсаш спойките,

не съм онази жалка птица свлечена,

която никога не се научи да лети със чайките...

 

Аз имам капитан в ръцете посинели,

които ти наби с камшика си двуличен,

за мене няма непристъпни мантинели,

а въздухът е моя брат митичен...

 

Аз имам и онази колесница,

която не е златна, но пък здрава е,

не можеш да ме спреш с една плесница,

щом мойта смелост огнена жарава е!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...