Огнена жарава
Надеждата ми винаги ще е последната
трошица, паднала във огъня съдбовен
и ако мислиш, че за тебе съм поредната -
не бързай да се смяташ за доволен...
Във Вярата си вече съм облечена,
не се опитвай да разкъсаш спойките,
не съм онази жалка птица свлечена,
която никога не се научи да лети със чайките...
Аз имам капитан в ръцете посинели,
които ти наби с камшика си двуличен,
за мене няма непристъпни мантинели,
а въздухът е моя брат митичен...
Аз имам и онази колесница,
която не е златна, но пък здрава е,
не можеш да ме спреш с една плесница,
щом мойта смелост огнена жарава е!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
