Нима това си беше яростна съдба –
да страдаме от болката на нашето ни всичко,
което с тебе сътворихме от душа
от толкова отдаденост на истинското вричане.
И в този миг съм повече от сам,
и ти си тъй сама без мене,
без дъх не можем да вървим натам,
където няма в спомена да стенем.
Нима това си беше яростна съдба –
да страдаме от болката на нашето ни всичко,
което с теб градихме пред света
от цялото и сляпото ни огнено обичане!
© Аз Todos los derechos reservados