19.11.2016 г., 9:54

Огнено обичане

429 0 4

 

Нима това си беше яростна съдба –
да страдаме от болката на нашето ни всичко,
което с тебе сътворихме от душа
от толкова отдаденост на истинското вричане.

 

И в този миг съм повече от сам,
и ти си тъй сама без мене,
без дъх не можем да вървим натам,
където няма в спомена да стенем.

 

Нима това си беше яростна съдба –
да страдаме от болката на нашето ни всичко,
което с теб градихме пред света
от цялото и сляпото ни огнено обичане!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....