Nov 19, 2016, 9:54 AM

Огнено обичане 

  Poetry » Love
276 0 4

 

Нима това си беше яростна съдба –
да страдаме от болката на нашето ни всичко,
което с тебе сътворихме от душа
от толкова отдаденост на истинското вричане.

 

И в този миг съм повече от сам,
и ти си тъй сама без мене,
без дъх не можем да вървим натам,
където няма в спомена да стенем.

 

Нима това си беше яростна съдба –
да страдаме от болката на нашето ни всичко,
което с теб градихме пред света
от цялото и сляпото ни огнено обичане!

© Аз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??