18 jul 2009, 13:02

Ограбен

  Poesía » Otra
965 0 1

Подобно черупка на охлюв,

отвътре съм хлъзгав и кух

и щастие вечно отлагам за после,

скрит в замък толкова пуст.

 

А трябва във теб да се влюбя

и звездите да ти сваля,

гнезденце от камък да свия,

в легло със змии да заспя.

 

Сънувам в нощта как живея,

с теб тичам по пясъка гол

и после се любим на кея,

опиянени от жив алкохол.

 

Подобно на морска сирена,

подмамваш ме с приказен глас,

подобно на чайка ранена

към Сцила политам завчас.

 

Попадам в плен на скалите,

при нимфата на Одисей.

Душата на воля се скита,

очаква любовен повей.

 

Принцесо с цвят на какао,

защо ми сърцето плени?

Слънцето, рано изгряло,

в миг двама ще ни вкамени.

 

Ще бъдеш ли мойта лисица,

капризната роза с бодли,

поливана с прясна водица-

че нивга тук дъжд не вали.

 

Моя изящна Мадона,

девица от грешния свят,

ръката ми щом нежно хвана,

сърцата ни ярко блестят.

 

В деня ще битуваме двама,

погълнати в делнични грижи,

в съня ще се любиме само

и тъй дните се нижат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златко Тошков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...