Подобно черупка на охлюв,
отвътре съм хлъзгав и кух
и щастие вечно отлагам за после,
скрит в замък толкова пуст.
А трябва във теб да се влюбя
и звездите да ти сваля,
гнезденце от камък да свия,
в легло със змии да заспя.
Сънувам в нощта как живея,
с теб тичам по пясъка гол
и после се любим на кея,
опиянени от жив алкохол.
Подобно на морска сирена,
подмамваш ме с приказен глас,
подобно на чайка ранена
към Сцила политам завчас.
Попадам в плен на скалите,
при нимфата на Одисей.
Душата на воля се скита,
очаква любовен повей.
Принцесо с цвят на какао,
защо ми сърцето плени?
Слънцето, рано изгряло,
в миг двама ще ни вкамени.
Ще бъдеш ли мойта лисица,
капризната роза с бодли,
поливана с прясна водица-
че нивга тук дъжд не вали.
Моя изящна Мадона,
девица от грешния свят,
ръката ми щом нежно хвана,
сърцата ни ярко блестят.
В деня ще битуваме двама,
погълнати в делнични грижи,
в съня ще се любиме само
и тъй дните се нижат.
© Златко Тошков Всички права запазени