18.07.2009 г., 13:02

Ограбен

956 0 1

Подобно черупка на охлюв,

отвътре съм хлъзгав и кух

и щастие вечно отлагам за после,

скрит в замък толкова пуст.

 

А трябва във теб да се влюбя

и звездите да ти сваля,

гнезденце от камък да свия,

в легло със змии да заспя.

 

Сънувам в нощта как живея,

с теб тичам по пясъка гол

и после се любим на кея,

опиянени от жив алкохол.

 

Подобно на морска сирена,

подмамваш ме с приказен глас,

подобно на чайка ранена

към Сцила политам завчас.

 

Попадам в плен на скалите,

при нимфата на Одисей.

Душата на воля се скита,

очаква любовен повей.

 

Принцесо с цвят на какао,

защо ми сърцето плени?

Слънцето, рано изгряло,

в миг двама ще ни вкамени.

 

Ще бъдеш ли мойта лисица,

капризната роза с бодли,

поливана с прясна водица-

че нивга тук дъжд не вали.

 

Моя изящна Мадона,

девица от грешния свят,

ръката ми щом нежно хвана,

сърцата ни ярко блестят.

 

В деня ще битуваме двама,

погълнати в делнични грижи,

в съня ще се любиме само

и тъй дните се нижат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Тошков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...