25 mar 2016, 16:15

Ограбен живот

  Poesía » Civil
534 0 4

                                                        Ограбен живот

 

 

Как ограбва ни живота...

крадец най-мил е на света...

На младостта е той  пилота,

на вярата уханието и цвета.

 

Рисунки по челото и окраска

наслагва всяка пролет, зима.

Усмивката скрита в маска.

Думите изгубват смисъл, рима.

 

Споменът с часове мълчи

за ласките, за тоз бездушен свят.

Някъде единствено стърчи,

ухаещ и разцъфнал цвят.

 

Когато морно набраздени устни

от жажда шепнат пак.

Дали живота ще отпусне

да се върнем в дните на хлапак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...