25 мар. 2016 г., 16:15

Ограбен живот

536 0 4

                                                        Ограбен живот

 

 

Как ограбва ни живота...

крадец най-мил е на света...

На младостта е той  пилота,

на вярата уханието и цвета.

 

Рисунки по челото и окраска

наслагва всяка пролет, зима.

Усмивката скрита в маска.

Думите изгубват смисъл, рима.

 

Споменът с часове мълчи

за ласките, за тоз бездушен свят.

Някъде единствено стърчи,

ухаещ и разцъфнал цвят.

 

Когато морно набраздени устни

от жажда шепнат пак.

Дали живота ще отпусне

да се върнем в дните на хлапак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...