Ограбен живот
Как ограбва ни живота...
крадец най-мил е на света...
На младостта е той пилота,
на вярата уханието и цвета.
Рисунки по челото и окраска
наслагва всяка пролет, зима.
Усмивката скрита в маска.
Думите изгубват смисъл, рима.
Споменът с часове мълчи
за ласките, за тоз бездушен свят.
Някъде единствено стърчи,
ухаещ и разцъфнал цвят.
Когато морно набраздени устни
от жажда шепнат пак.
Дали живота ще отпусне
да се върнем в дните на хлапак.
© Йонка Янкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
