25.03.2016 г., 16:15

Ограбен живот

533 0 4

                                                        Ограбен живот

 

 

Как ограбва ни живота...

крадец най-мил е на света...

На младостта е той  пилота,

на вярата уханието и цвета.

 

Рисунки по челото и окраска

наслагва всяка пролет, зима.

Усмивката скрита в маска.

Думите изгубват смисъл, рима.

 

Споменът с часове мълчи

за ласките, за тоз бездушен свят.

Някъде единствено стърчи,

ухаещ и разцъфнал цвят.

 

Когато морно набраздени устни

от жажда шепнат пак.

Дали живота ще отпусне

да се върнем в дните на хлапак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...