26 ene 2023, 6:30

Ограбена

680 0 0

Роди се малка светлина 

и в моята душа, 

сякаш слънцето изгря.

Растеше тя със скорост на дете,

радваше ме като свещица,

сгряваща застинало сърце.

Не знам дали от страхът във тъмнината,

но играех непрекъснато със светлината.

Радвах се на малкото, което ми дарява.

Но! Случи се беда веднъж. 

Вечерният дъжд проби през плътните стени

и сякаш нарочно светлината топла

в сърцето угаси.

Жесток и отмъстителен бе този дъжд. 
Открадна ми той светлината

като остави ме сама във тъмнината. 
А аз го умолявах да се върне пак,

но той без жал

възвърна вледеняващия мрак. 

Омразен!
Леден!

Безпощаден дъжд!

С какво заслужих тази мъст?!

Сега треперя във нощта 

и моля Бог за нова светлина.

Но старата не ще забравя.

Такава топлина и радост никой не дарява.

 

П.С Да ти е светло и топло Л.А.Г
 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вася Янчовичина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...