26 ene 2023, 6:30

Ограбена

691 0 0

Роди се малка светлина 

и в моята душа, 

сякаш слънцето изгря.

Растеше тя със скорост на дете,

радваше ме като свещица,

сгряваща застинало сърце.

Не знам дали от страхът във тъмнината,

но играех непрекъснато със светлината.

Радвах се на малкото, което ми дарява.

Но! Случи се беда веднъж. 

Вечерният дъжд проби през плътните стени

и сякаш нарочно светлината топла

в сърцето угаси.

Жесток и отмъстителен бе този дъжд. 
Открадна ми той светлината

като остави ме сама във тъмнината. 
А аз го умолявах да се върне пак,

но той без жал

възвърна вледеняващия мрак. 

Омразен!
Леден!

Безпощаден дъжд!

С какво заслужих тази мъст?!

Сега треперя във нощта 

и моля Бог за нова светлина.

Но старата не ще забравя.

Такава топлина и радост никой не дарява.

 

П.С Да ти е светло и топло Л.А.Г
 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вася Янчовичина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...