_{ОГРАБЕНА}

_Съдба,

_{знаеш ли колко много от себе си дадох?}

_{А знаеш ли, че аз от тях нищо не взех…}

_{Колко пъти чувствата нежно си раздадох?}

_{А във всеки край за душата си се борех!}

_{Дадох най- чистата си топла любов, съдба,}

_{Те идваха тъй истински, мили и лъчезарни,}

_{накрая, обаче, плачеше съсипана моята душа.}

_{И тръгваха, разкрили душите си коварни!}

_{Очите ми често пълнят се със сълзи горчиви.}

_{Трупат се във мен и болка, и самота…}

_{но за плач в себе си не намирам повече сили}

_{и все недоизплакана остава  душата!}

_{Раздавах всичко мило и драго от мен,}

_{затова  малка част  остана жива…}

_{а сега на самотата останах в плен.}

_{Всичко друго в мен е болката сива!}

_{Хайде, идвайте… от сърцето ми грабете!}

_{Нека нищо да  нямам в себе си вече,}

_{малкото, което ми е останало, погубете,}

_{за да няма какво да раняват повече!}

_{Ограбваха ме всички до един много нагло,}

_{сърцето, душата и мечтите ми разбиваха…}

_{с пълни шепи вземаха и пак малко им било}

_{и когато всичко в мен крещеше, си тръгваха!}

_{Хайде, идвайте, че всичко вече си раздадох…}

_{Съвсем по малко от всички топли чувства ми остана.}

_{За последно купете, че всичко мое си продадох…}

_{когато тях ги няма, дано си тръгне и болката голяма.}